Още една крачка напред
Когато представях модела и направих първите тестове, описах подробно всички новости и достойнства на Insignia. Не напразно автомобила получи сериозни награди от специалистите в цяла Европа. Включително приза „Кола на годината”. Но сега, в този момент, искам да обърна малко внимание на еволюцията. Това се налага, защото задвижването 4Х4 е още една крачка в правилната посока.
Искрен Пламенов
Opel има сериозни успехи в правенето на автомобили от среден клас. Ако се върнем назад във времето, ще видим, че през 70-те години на миналия век марката създаде първия модерен за времето си автомобил в „С” сегмента. Става въпрос за модела Ascona. Двете генерациии преминаха от задвижване на задните колела, към предно предаване. Успехът бе налице, продажбите вървяха нагоре, но времето изискваше промени. Естествено, трябва да отчетем и натиска на конкуренцията. Така, през 80-те, се появи заместникът – Vectra. Той продължи успешното представяне на предшественика. Но успехът бе факт за модификациите „А” и „В”. След появата на третата, продажбите не бяха такива, каквито бяха заложени в маркетинговата стратегия на компанията. Бурният разцвет на автомобилната индустрия съкрати времето за модернизацията на моделите, а и конкурентите извадиха сериозни продукти. Така бе решено да бъде преустановено производството на Vectra.
Остана въпросът накъде да се тръгне?
Отговорът не закъсня. Конструкторите и инженерите решиха, че е време да се създаде автомобил, който няма нищо общо със своите предшественици. Бе решено Insignia не само да замени Vectra, но и флагмана Omega. Това означава, че автомобила трябва да бъде достатъчно голям и в същото време престижен. С две думи политиката на ръководството в Рюселсхайм пое курс към издигане имиджа на бранда. Естествено, това важи и за другите модели на компанията.
В момента смело може да се каже, че Insignia е кола от по-висок клас и в същото време много надеждна. Не напразно получи 5 звезди в класацията на Euro NCAP. Тази оценка е важна, като се има предвид посоката в която пое производителя. И така, визията бе съпроводена и със смяната на логото. То вече е триизмерно, отразяващо духа на новото време.
Но да се върнем към героя на теста. Не бих искал отново да споменавам всички технически новости и да се връщам на визията и интериора. Затова ще започна с избора на модел. В този случай става въпрос за дизеловата модификация, с
мощност 150 к.с. и задвижване 4Х4.
Веднага ще припомня, че дизелите в последните години не напразно завоюваха водеща роля при избора на автомобил. Съвременните технологии направиха от тракащата нафтена пушилка достоен съперник на бензиновите образци. Не само като динамика, но като екологичност и икономии. Първите 150 км. реших, че ще бъдат отредени за града. Все пак по-голямата част от времето си прекарваме в придвижване именно там. Въпреки задръстванията, безкрайно светещите в червено светофари и не високите скорости, автомобилът се държеше перфектно. Най-вече в разхода на гориво. Въпреки заводските данни, че в градски условия колата харчи 11.1 л., аз отчетох 9.2 на сто. Към това ще прибавя облекчаващата усилията в града автоматична трансмисия.
Естествено, комфорът бе както и в предишните образци, които съм изпробвал. Понякога е много приятно да знаеш, че намираш именно това, което си очаквал. Маневреността е чудесна дори и за тесните централни улици, където винаги има паркирали автомобили затрудняващи завиването. Дори дупките и неравностите не са в състояние да ти развалят настроението. Особено когато шасито е настроено в комфортен режим.
Естествено, какво е един тест ако не бъде изпробвана колата и в редица други пътни условия? За да бъде изпробвано
задвижването 4Х4
се запътих към Боровец по пътя край язовир Искър. Той е доста живописен, изпъстрен с множество завои и различни профили на пътя. В усойните части имаше остатъци от сняг и хлъзгави участъци. Именно тук добре се усети стабилността на Insignia, подпомагана от задвижването 4Х4 и всички налични електроники. По високите части на Рила имах щастието да попадна на изцяло снежни участъци. Никакво колебание, замисляне или проблем с движението по тях. Трансмисията превключва незабележимо на оптималната предавка и всичко тече като по ноти. Фактът, че клиренса е 200мм. допълнително ме успокояваше. Все пак на места снега бе леко кишав, а имаше коловози. Всеки знае, че понякога се получава задиране на пода в тях, което изобщо не е приятно. Дори само като звук.
След като се насладих на заснежените пътища, дойде време да попътувам и
по магистралата.
Отправих се към Сливенския балкан. Настроих окачването в режим „Турер” и реших да направя следния експеримент. На отиване ще бъда активен водач – т.е. няма да използвам круиз контрола и на моменти ще минавам в режим „Спорт”. Смело мога да кажа, че удоволствието от шофирането бе това, което очаквах. Добра динамика при изпреварване, ниски обороти при постоянна скорост от 130 км.ч. и най-вече снижен разход на гориво до 7.5 литра на 100 км при заводски норматив 7.4.
На връщане, когато стъпих на магистралата на 208-и км. включих круиза. Така щях да видя дали човешкият фактор не влияе на разхода. При влизането в София, на дисплея бе изписано 7.4л. Това напълно се покри с фабричните данни и показа, че въпреки старанието ми, компютъра свали консумацията със 100 гр.
Като финал ще добавя, че проекта Insignia със сигурност е вярната посока, поета от концерна. А въвеждането на задвижване 4Х4 е следващата крачка напред.
