Ето защо, третата генерация на С4 бе очаквана с интерес не само от феновете, но и от конкурентите. Той вече е у нас и определено може да се каже, че

вдига летвата доста високо.

Визията е модерна, изглежда стабилно на пътя, 

излъчва увереност и на моменти дори агресивност

Обявен е за хечбек, но изглежда като истински кросоувър. Все пак да не забравяме, че негов автор е не кой да е, а създателят на първото BMW X6 Пиер Льоклер. И въпреки уникалната си идентичност, като се загледаш в него, откриваш сходства с вече набрали популярност японски модели. Това, обаче, не е минус, а и няма сериозна прилика.

Дели една платформа с Peugeot 208, новата Corsa и DS3 Crossback. Има просвет от 156мм, но това не пречи на стабилността. Амортисьорите не са адаптивни, но са прогресивни. Това означава, че е използвана технологията Progressive Hydraulic Cushions, по-известна като advanced comfort. По този начин се запазва не само „мекотата“ при пътуване, но и стабилността на автомобила. Дори и в завои с по-висока скорост. Е, все пак законите на физиката важат за всички и не трябва да се прекалява.

Добро впечатление прави и обема в купето 

В началото, заради скосения покрив назад, мислех, че на задните седалки ще бъде малко по-ниско за високи хора, но това не е така. Качеството на материалите е с много по-високо ниво от познатото ни при досегашните С4-ки. Серийно във всички варианти има 5 инчов дисплей зад волана, а този над централната конзола е 10 инчов. При последните две нива на оборудване има и хед ъп дисплей.

Комфортът е гарантиран от факта, че обемът е доста голям. Не само шофьора се чувства добре, но и останалите пасажери. Тук си личи как дизайнерите са използвали по-добър начин едно от най-големите междуосия в класа от 2670мм. Това, обаче, леко се е отразило върху обема на багажника, който е 380 литра. При свалени облегалки на задните кресла, обаче, нараства до 1250.

Друг, много интересен детайл, който увеличава приятния престой, е

наличието на вградена конзола за закрепване на таблет

Разположена е над традиционната жабка и се прибира, когато няма да се ползва.

Задвижването е поверено на три вида мотори. Първият е бензинов, 1.2 литра, с турбина и три мощности – 100, 130 и 155 к.с. Вторият е добре познатия дизел 1.5 в два варианта – 110 и 130 мустанга. Третата версия е изцяло електрическа. Имах възможността да изпробвам 1.5 Blue HDI със 130 коня и е-С4 или електричката. Както може да се очаква, тежкото гориво е чудесен вариант. С последните разработки то не е никак вредно за околната среда и е много по-икономично от бензина. Високият въртящ момент помага за бързото ускорение и за шофиране, при което предавките се сменят по-малко. С две думи мотора е много еластичен.

Само на ток се движих от Сандански до София 

Използвах както стария път, така и магистралата за да разбера как се държи в различни условия. Ускорението тук е мигновено, има три режима на движение – екологичен, комфортен и спорт. Първият е за в града, втория също, но може да се ползва и при по-дълги преходи. Третия е ясен. Разликата между тях е в количеството използвана енергияот батериите.

При тръгването ми от Сандански бе зареден на макс – т.е. с преход от 330 км., което е повече от достатъчно. Но, както знаем, върху заряда влияе околната температура, релефа и тежестта на крака. На моменти се движех при изпреварване с около 125 – 130 км.ч., а нормално – 100 -110.

На финала в София имах запас от 40 км., 

а разстоянието е 160-170 км. 

Бях сам и с малко багаж. Така че явно електричките остават основно за града и при кратки дистанции между населените места.

Мощността на ел.мотора при е-С4 е 136 к.с., а въртящия момент 260 Nm.Мощността на батерията е 50kWh. При наличието на еднофазен wallbox се зарежда за около 8 часа. При трифазен такъв са нужни 5 часа, а от мрежата поне 30.

Pages: 1 2